Созопол ухае на романтика, на морски вълни и на маслени бои. Това е градът на художниците, музикантите, артистите. Това е един от курортите по Черноморието ни, който предлага най-разнообразна програма от забавления за туристите. Като че ли тук летният сезон продължава най-дълго заради множеството културни изяви чак до късна есен.

Местоположението на Созопол е уникално. Разположен е на малък скалист полуостров в най-южната част на Бургаския залив. Като се скиташ из стария град на Созопол, можеш да застанеш на двата противоположни бряга на полуострова и да се любуваш на коя от коя по-живописни гледки. От едната страна се вижда остров Св. Иван, до него се стига с кораб за разходка, а от другата страна по панорамната крайбрежна алея виждаш като на длан новия град. В стария град са кацнали красивите созополски къщи, строени през Възраждането. Стопанинът на една от тях г-н Арнаудски решава да си построи гараж в приземния етаж и копаейки, попада на старинен зид. Спира работата си и търси помощта на археолозите от Созополския археологически музей. Откритието е уникално и той превръща къщата си в музей, отваряйки я за туристите. Такава е историята на Музейния комплекс Южна крепостна стена и кула. За да реализира проекта си, предприемчивият созополчанин се обръща за финансова помощ към програма ФАР на ЕС. Екскурзоводката Мария Пъндева отваря пред нас портите на тази възрожденска созополска къща с много скрити в нея тайни и съкровища.

“Музеят се състои от преддверие и три основни компонента: зърнохранилище, южна крепостна стена и стражева кула, античен кладенец – разказва тя. - Подът представлява оригинално изображение на слънце, изградено от плочи, изработени от каменни блокове и датира от ІІ-І век пр. н. е. Тук са изложени произведения на български художници и скулптори. Що се отнася до зърнохранилището, то датира от V-VІ век, когато град Созопол е разполагал с най-голямото по Черноморието пристанище за износ на зърно.

От извършените разкопки бе открито, че дължината на зърнохранилището е била 22 метра, ширината 14 метра, а височината 2,5 метра. В музея може да се види само част от него, защото то продължава в съседните къщи. На базата на тези данни зърнохранилището е определено като най-голямата сграда, открита при археологически проучвания на територията на града. Впечатляващи са акустиката и самият зид, който е широк 140 см.”- разказва Мария Пъндева.

В древността над зърнохранилището са съществували казармени помещения за стражите, охраняващи южната крепостна стена на града. Част от тази крепостна стена и кулата са реставрирани. Тук може да се види и античен кладенец, построен през ІV – ІІІ век преди новата ера. Мария Пъндева продължава своя разказ:

“Кладенецът е граден от каменни блокове и има квадратна, а не кръгла форма. Те са плътно прилепнали един към друг без спояване. Градежът без спойка е характерен за строителството на древните гърци и траките. Любопитен е и фактът, че при археологическите разкопки от дъното на кладенеца до самия морски бряг отново бликва сладка вода. Продължавайки по стълбите към пясъчната ивица могат да се видят оригинални части от водопровода на древна Аполония Понтика. Според археолозите водопроводът датира от V век преди н. е., което дава представа за удивителното ниво на развитие на древните цивилизации по тези земи. Наоколо могат да бъдат разгледани амфори, питоси /голяма керамична делва/ и керамични фрагменти, открити при разкопките.”

Интерес представлява и стражевата кула. От нея можем да се насладим на великолепната гледка на крепостната стена, на старинния Созопол и неговата нова част. Пред погледа ни тълпата от туристи се смесва с местните жители по улиците на стария и новия град, формирайки неповторимата космополитна атмосфера на Созопол.



Източник: БНР