Разположена на 180 км от София, близо до Белоградчик, пещерата Магурата е образувана преди 15 милиона години. Защитена от ЮНЕСКО като природна забележителност, Магурата е една от най-впечатляващите български туристически атракции в Източна Европа. С своите колосални размери (около 2500 м. открити галерии) и изящни скални драперии и форми, пещерата наподобява подземна катедрала. Това, което обаче я прави уникална, са изключително добре запазените древни рисунки, които красят стените й. Най-старите датират от преди 8 хиляди години и до момента нямат аналог в България. Подобни на тях са открити единствено във Франция, Италия и Иберийския полуостров.  

Благоустроена със съответните стълби, наблюдателни площадки, парапети и пр., така че да бъде лесно достъпна за туристите, Магурата е една от най-посещаваните туристически забележителности в Северозападна България. За да опознаете поне част от потайностите й, ще са ви необходими около час и 40 минути. Толкова продължава обиколката на пещерата. Специален гид отвежда посетителите до най-съкровените й кътчета. За да стигнете до тях, обаче ще трябва да преминете през тесните процепи и тунели, свързващи отделните галерии. А там, пред погледа ви, ще се разкрие приказна картина, изваяна от природата в продължение на милиони години. В полусянката на прожекторите, изящните сталактити, сталагмити и сталактони придобиват формата на хора, животни и митични чудовища. Най-големият сталактон в пещерата е висок около 20 м., а диаметърът в основата му е 4 м. Друга забележителност в Магурата е „Падналият бор” . Със своите 11 метра дължина и 6 метра дебелина това е най-големият сталагмит в изследваните до момента пещери у нас. Господарят на Магурата е прилепът. Крилатият бозайник населява непрогледния й мрак в компанията на различни животинки от рода на многоножките и други подземни безгръбначни. В пещерата са открити и останки от пещерна мечка, див кон и пещерна хиена с внушителни за съвременните ни представи размери. Тези отдавна заличени от лицето на Земята видове са били съвременници на първобитните хора, които обитавали дълбините на Магурата в продължение на няколко хилядолетия. 

„Първите следи от човешко присъствие тук датират от 8 хиляди години преди Христа, т.е. още от епипалеолита, който предхожда неолита - разказва нашият екскурзовод Ваньо Рангелов. - Хората са населявали пещерата до ранно-бронзовата епоха. Следи от първобитни жилищата са открити в най-голямата зала, т. нар. Триумфална зала. Там са запазени забити в земята дървени колове на разстояние 25 см. един от друг. Коловете са преплетени с пръти и са измазани с глина, примесена със слама. Във всяко жилище е имало пещ, която е използвана за изпичане не само на месо, но също така и на керамични съдове. За това свидетелстват откритите фрагменти от паници, гърнета, чаши с дълги дръжки и пр. Интересни са и находките на първобитни оръдия на труда, с които са си служели нашите предци. Те са изработени от кремък, камък и рог от елен. Сред тях са и ръчните мелници за смилане на зърното, представляващи два камъка, които се триели един в друг до получаване на брашно.” 

Наред с първичния инстинкт за самосъхранение и за продължаване на рода, древните хора са изпитвали присъщия човешки стремеж към творчество и красота. Потребността им да общуват със заобикалящата ги среда е намерила израз в създадените от тях рисунки по стените на Магурата. В култовите сцени жените са изобразени в по-голям ръст от мъжете, защото това е било времето на матриархата. Абстрактните скални композиции изобразяват ежедневния бит на древния човек, както и примитивните му представи за устройството на света. Изображенията са от различни епохи. Най-старите са от преди 8 хиляди години. От стените на „Галерията с рисунките” ни гледат танцуващи женски и мъжки фигури, ловуващи мъже и маскирани хора, които участват в непонятни за нас ритуали. „В култовите сцени жените са изобразени в по-голям ръст от мъжете, защото това е било времето на матриархата, когато са командвали жените! ”- пояснява Ваньо Рангелов. Вниманието на посетителя е приковано и от чудновати „шахматни пана”, както и от невероятното разнообразие от праисторически животни и растения. И над цялото това фантастично шествие от хора, животни и геометрични фигури, греят изображенията на слънца и звезди, който, според някои учени, изобразяват „Слънчев календар” или метафора на четирите годишните времена. Въпреки изминалите хилядолетия, скалните изображения в Магурата са толкова „живи” и добре запазени, че човек има чувството, че са току-що сътворени от ръката на древен художник.  

Кратка справка:

Пещерата “Магура” се намира в Северозападна България на 461 м надморска височина. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила. Тя е една от най-големите пещери в България – общата дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Отделните зали имат колосални размери – дължина 200 м, широчина повече от 50 м и височина над 20 м.В Магурата са открити над 700 скални рисунки от различни периоди. Според множество учени, пещерата представлява едно най-богатите находища на автентични скални рисунки в Европа.